Всекидневие
Нижат се дни - нямат брой
и повтарят се, и застигат се,
и пак застой.
Безплътен си - витаеш в тях
и безцветен си, и прозрачен си,
и проникнат от страх.
Празните нощи трупаш във теб!
Чакаш ли още "светлия ден"?
Различен си през всеки ден
и редицата от образи
се разстила след теб.
Плачеш ли за тези дни
и отърсваш се, и обвързваш се,
и пак вървиш.
Празните нощи трупаш във теб!
Чакаш ли още "светлия ден"?
Нижат се дни нямат брой
и повтарят се, и застигат се,
и пак застой...
Безплътен си - витаеш в тях
и безцветен си, и прозрачен си,
и проникнат от страх...
Празните нощи трупаш във теб!
Чакаш ли още "светлия ден"?
Our partners: ibuyessayonline.com
Автобиография
Започнах като всички - във някакво мазе,
сред сокове, компоти, буркани със мезе...
Трещяхме като луди във нечий грамофон,
забивахме, поливахме и цяла нощ - купон!
Радвахме се лудо на всеки нов акорд,
мечтите ни пък бяха Regent и Dynacord.
Решавах да спестявам от второ и десерт
и все сънувах пушеци, лазери, концерт!
А сега? - Все така!
И какво? - Все едно!
Зная, че всичко бе напук,
но не можех да съм друг,
нещо вътре ме държи
и ме бута: Продължи!
После? А после?
После пък участвах в конкурси - с грамоти!
Комисии пресяваха нашите мечти...
Сетне ме потупваха по рамото - Добре!
Браво! Продължавай! Все така, момче!
А сега? - Все така!
И какво? - Все едно!
Зная, че всичко бе напук,
но не можех да съм друг,
нещо вътре ме държи
и ме бута: Продължи!
После? А после?
Кръстопът
Сам в полумрака, със празна глава.
Някаква мисъл изплува едва.
Много отдавна съм тръгнал на път.
След колко ли крачки ще стигна отвъд?
Виждах целта си - пътя застлан
с огради, ями, интриги, измами,
но тръгнах натам...
Бяхме много - цяла тълпа.
Всички решени на тази игра.
Аз чаках знака притворил очи,
мислех си само - Победи!
Сетне поехме пътя застлан
с огради, ями, интриги, измами,
вървяхме натам...
Там някой падна, друг изрева,
трети издъхна без глътка вода.
Друг пък издаден от братска уста,
пети умираше с цвете в ръка...
Виждам целта си - пътя застлан
с огради, ями, интриги, измами,
хора, съдби, празни очи,
болки, рани, омраза, закани...
Не искам натам! Не, не искам натам!
Не искам натам! Не, не искам натам!
Скоропоговорка
Имало едно време, през девет планини в десета, едно село. До селото имало пещера, а в пещерата живеела една ламя. Селото било богато и нищо не му пречело да си плаща данъка на ламята - по един овен месечно. Но ламята пораснала и увеличила данъка - по един овен седмично. Плащали селяните, плащали - свършило им се плащането.
Тогава дошъл един Петър и започнал да плете плет против ламята. Плел си Петър плета, през три пръта преплитал, изплел плета.
Дошла ламята. Тя бута - той подпира, тя бута - той подпира, паднал плета и ламята изпепелила селото...
Оттогава останала поговорката:
Петър може сам плет да изплете,
но после трябва цяло село да подпре!
Петър плет плете. През три пръта преплита.
Подпри, Петре, плета. Падна, Петре, плета!
Петър плет плете. През три пръта преплита.
Подпри, Петре, плета! Падна, Петре, плета!
Затвор
Мрачна, влажна дупка, каменни стени.
Нито шум от нейде, нито лъч дори.
Сам си се зазидал, с двете си ръце -
никой да не види твоето лице.
Но чуваш стъпки,
тропот, гласове.
По гърба ти - тръпки,
но няма накъде!
Мислиш чак до края ще стоиш така,
че това е начин да стъпиш на крака,
да не те докосне нечии поглед лош,
пак да не обикнеш, заложил на живот.
Но чуваш стъпки,
тропот, гласове.
По гърба ти - тръпки,
но няма накъде!
Горд си с тая смелост, всъщност те е страх
да не би над тебе друг да има власт.
Знаеш, че не можеш тъй да издържиш -
ето вън са вече пред твоите стени!
Но чуваш стъпки,
тропот, гласове.
По гърба ти - тръпки,
но няма накъде!
Странен човек
Живеел някога странен човек,
за всякакви болки имал той лек.
Искал на всеки да угоди,
дори да отстъпи от свойте мечти!
Не винаги ставало точно така.
Създал той система от правила.
Те го поддържали вечно готов.
Да - принципен, смел, суров!
Ти цял отдавай се,
безкрай раздавай се,
но част от тебе пази!
Да, да! В теб пази!
Там празни истини
от теб измислени,
прилежно струпани лежат!
Да, да! Те тежат!
И както спокойно животът течал,
той неусетно стигнал до там,
че не можел да мръдне с ръка -
овързан бил от правила!
Ти цял отдавай се,
безкрай раздавай се,
но част от тебе пази!
Да, да! В теб пази!
Там празни истини
от теб измислени,
прилежно струпани лежат!
Да, да! Те тежат!
Признание
Не знам какво ми става, какво се промени,
но виждам те такава, каквато бе преди.
Не сме живели сякаш толкоз много дни.
Отново те поглеждам, чудя се ти ли си?
Мисля си, как стана така?
Виждам те пак чак сега...
Във този миг безкраен времето се спря.
Далечен, нереален светът край нас замря.
И ние сме замрели с докоснати ръце,
от радост онемели, с усмивки на дете.
Мисля си, как стана така?
Виждам те пак чак сега...
Не знам какво ми става, какво се промени,
но виждам те такава, каквато бе преди.
Не сме живели сякаш толкоз много дни.
Отново те поглеждам, чудя се ти ли си?
Мисля си, как стана така?
Виждам те пак чак сега...
Ер малък
Не знам дали съм буква или съм просто знак,
но мене ту ме има, ту изчезвам пак.
Според едни съм личност, за други съм "леке",
отново съм объркан: леле! Мен има ли ме или не?
Ти си наивен глупак, със празна, твърда глава
и знай не може да си човек без дом и пари!
Живея някак странно, може би насън.
През пръчките на клетка гледам как други тичат вън.
Ти си наивен глупак, със празна, твърда глава
и знай не може да си човек без дом и пари!
Дълбая дупки в пясъка, спестявам всеки грош
и мисля си понякога - защо не ставам лош? Защо?
Напук на всички истини разпервам две ръце,
размахвам и отлитам - Бог знае накъде...
Ти си наивен глупак, със празна, твърда глава
и знай не може да си човек без дом и пари!
Аз съм долен, гаден, вреден,
аз съм кръгъл идиот,
но дори и толкоз дребен,
аз съм част от тоз народ!
Българи
Високи сини планини!...
За сто години - пет войни!
А пък реките, езерата...
За сто години - пет преврата!
Във средата - Балкан, а по края - море,
после пак планини, а и Дунав тече...
И високо небе, и зелени гори,
върхове, снегове, пълни с риба реки...
Да оставим природата,
да говорим за хората!
Да опишем породата,
как се справя с несгодата...
Бедни сме, дрипави,
но не сме просяци.
Силни сме - на думи,
но не сме глупави.
Строги сме - със едни,
честни сме - със други,
пълни сме с идеи,
умни сме - колко ли?
Зима - сняг и лед, после - пролетен дъжд,
през лятото - пек, после - есенна ръж...
Изкласили жита, медени плодове,
тънкорунни стада, девствени лесове...
Да оставим природата,
да говорим за хората!
Да опишем породата,
как се справя с несгодата...
Бедни сме, дрипави,
но не сме просяци.
Силни сме - на думи,
но не сме глупави.
Строги сме - със едни,
честни сме - със други,
пълни сме с идеи,
умни сме - колко ли?
Огледалото
Мразя да гледам във огледало,
щото не виждам себе си там.
Как се обърнах в чудовище цяло -
шопар ли е или хипопотам?
Е-е ех, тежко е! Е-е ей, грозно е!
Е-е ех, тежко е! Е-е ей, грозно е!
Обичам да хапвам и не на шега -
по пет пъти дневно и три през нощта,
после ставам в потайна доба,
винаги нося сандвич във джоба...
Е-е ех, тежко е! Е-е ей, грозно е!
Е-е ех, тежко е! Е-е ей, грозно е!
Ер Малък
Любомир Малковски – вокали, китари, текстове, музика
Орлин Радински – ударни, вокали
Адриан Иванов – клавишни, вокали
Владимир Левиев – бас
Екип
многоканален цифров звукозапис, DVD аудио смесване и мастериране:
M&D Studio - Емилиян Петков
видеозапис, DVD видео монтаж:
DIGIVISION - Петър Аракчийски
озвучаване и осветление:
Ивайло Иванов - Soundmax; тон-режисьор: Кирил Петранов
фотографи:
Виктор Александров, Владимир Тодоров - Agisoft
снимки корица:
Виктор Александров
превод:
Даниела Найденова, Константин Игнатов, Виктор Александров, Владимир Старирадев
организатор:
Tangra Mega Rock
някои от видео и аудио материалите използвани в това DVD са предоставени от "световно известното телeвизионно и радио музикално предаване Кречетало": Васил Върбанов, Илияна Бойчева, Кирил Божилов-Кико, Огнян Ангелов-ОА
продуцент:
Любомир Малковски
